Built анализ: Строителството ни с втори най-голям пик след 2007 г.

Първото тримесечие на 2024 г. все още не е приключило, а в строителния сектор вече има изключителна динамика. По предварителни данни за януари и февруари има значително увеличение на стартиралите площи. Само при жилищните сгради има 27% ръст, спрямо същия период на 2023 г., сочи статистиката на Националния регистър за ново строителство и реконструкции. „Годината започва доста динамично по отношение на строителния пазар. Активността при жилищното строителство, въпреки очакванията, се увеличава, цените на жилищата също растат, като за това допринася задържането на нивата на лихвените проценти. Последните месеци се възстановиха обемите на продажби на апартаменти, мотивирани от предстоящото влизане в Еврозоната", коментира за Built.bg Петър Мастиков, главен анализатор на регистъра. Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции Обобщения поглед към изминалата 2023 г. показва, че инвестиционната активност в сектор жилищното строителство, продължава да бъде висока, макар да се наблюдава успокояване. По окончателни данни е стартирано изграждането на сгради с 5 мил. 416 хил. кв. м площи. Това е лек спад с 5,86% на годишна база за цялата страна. Жилищните проекти продължават да са водещият сегмент, който формира 70% от общите започнати площи за миналата година. Данните показват, че спадът при жилищното строителство е компенсиран от ръстовете от останалите типове строителство, в това число и ваканционните сгради с жилища за сезонно ползване. При тях се наблюдава увеличение от 41,53% или нови 255 хил. кв. м. Сравнявайки 2023 г. с 2019 г., годината преди пандемията, се наблюдава много по-активно жилищното строителство, което е с близо 26% или с 1,116 млн. кв. м повече. Това ясно показва, че се продължава тенденцията за реализация на значим обем жилища в страната. „Ако анализираме общата крива на развитие на жилищния пазар за последните години, смятам, че строителство преминава през т.нар. „втори пик" (първия е през 2007 г.) и вече се насочва към успокояване на ръстовете", смята Мастиков. Още от Built.bg: Започват ли големите централни банки да намаляват лихвите София продължава да е областта с най-голям обем на стартирали кв. м жилищно строителство. Започнати са общо 2 970 180 кв. м или увеличение от 0,6%. Общия дял на площите в София, спрямо цялата страна, продължава да е изключително висок и достига до 55% от общото жилищни строителство. А водещите квартали по реализация на жилища са Малинова долина, Средец, Овча купел, Кръстова вада, Хладилника, централната част, Витоша и артерията зад гарата. През последните години има бум на строителството на нови жилищни сгради в област Пловдив, като вече са преминати нивата от 2007 г. Все пак за изминалата години в региона има спад от 36,19% на стартиралото ново жилищно строителство и достига 701 хил. кв. м разгъната застроена площ. „Но трябва да отбележим, че базата за сравнение е 2022 г., която е абсолютен връх за областта в този сегмент", допълва експертът. Област Варна регистрира също значително намаление на стартираните жилищни сгради. Там има спад от 21% спрямо 2022 година. На обратния полюс е Бургас – последните 5 години се наблюдават значителни обеми на жилищно строителството там като през 2023 г. има 18% ръст. А какво се строи? Тенденцията от последните години е инвеститорите да реализират високоетажни жилищни сгради и комплекси, които да предлагат и различни обслужващи площи на живущите в тях. С всяка година се появят все по мащабни проекти, от една страна заради възможността, жилищата да се реализират бързо, а от друга, че самите инвеститори имат на разположение повече капитали. През 2023 г. в София например е стартирало строителството на два комплекса с над 100 000 кв. м. Още от Built.bg: Австрия разширява газопреносната си мрежа с нова тръба до Германия Също така при новите жилищни проекти се наблюдава ясна тенденцията към увеличение на средната площ на жилищните единици и разполагат с повече стаи. Новопроектираните сгради примерно имат повече тристайни и четиристайни апартаменти. Увеличава се и броят на гаражите и паркоместата, които влизат в общата площ на сградите. „Купувачите, които търсят жилища за собствени нужди се стремят да придобият по-големи имоти за обитаване и задължително с паркоместа. Тоест самите инвеститори са заинтересовани да залагат необходимия или по-голям брой места за паркиране, защото търсенето е голямо и цените също са високи", коментира Петър Мастиков. Масовото строителство на къщи, също е една от тенденциите, които характеризират жилищния пазар през последните години. В пъти са се увеличили частните инвеститори, които изграждат къщи за собствени нужди. Освен тях във водещите области са стартирали множество проекти за затворени комплекси с къщи. Смята се, че тази тенденция е резултат от повишаването на жизнения стандарт и търсенето на повече качество на живот. Що се отнася до търговските площи – през 2023 г. Те бележат ръст от 4% и достигат 400 хил. кв. м. Те са съсредоточени в т. нар. ритейл паркове. През последните 2 години в област Пловдив бяха изградени най-много площи в този сегмент. Също така в София е започнала реализацията на 2 нови големи търговски парка, а единият съществуващ се очаква да удвои площите си. Единственият проект за мол се подготвя в Пловдив, като неговата реализация се очаква да стартира през настоящата година. Относно хотелите – при тях има близо 100% увеличение, като е стартирана реализацията на 150 хил. кв. м през 2023 г. Доминират инвестициите в градските хотели, както и тези в балнео-курортите. Още от Built.bg: Built анализ: Невидимото влияние на заобикалящата среда върху здравето ни Въпреки силните моментни данни прогнозите в дългосрочен план за строителния сектор не са толкова оптимистични. Очакванията за цялостно 2024 г. да завърши с лек спад. Положителна промяна може да окажат обаче пълноправното членство на България в Шенген и влизането ни в еврозоната, които да активизират още икономически и да направят икономиката по-конкурентоспособна. „За да не отиваме в облаците обаче не трябва да забравяме за текущите данни за икономическото развитие, намаляването на индустриалното производство и лекото охлаждане на икономиката. Но най-голямата опасност е демографският срив и спада на населението. Това, в добавка с данните за над 30% празни жилища, не дава на жилищния пазар дългосрочна устойчивост", обобщава главният анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.