The Registry е ексклузивен клуб, обединяващ най-големите участници в строително-инвестиционния пазар в България. Членовете на организацията структурират близо 40% от високото строителство. В рамките на The Registry, те регулярно се събират и дискутират позитивни идеи за развитието на страната през своята призма и споделят своите виждания за едно по-добро бъдеще.
Анатолий Жиянски е роден в град Плевен през 1972 г., дипломира се в Русенски Университет магистър инженер Електроника и Автоматика, както и магистър по икономика, завършил магистърска програма на УНСС със специална награда за забележителни резултати. Национален мениджър на СисТех е вече 8 години. Кариерата му започва в Завод за металорежещи машини „Стефан Караджа“ – Русе. С годините специализира Бизнес Дивелъпмънт и кариерата му в последните години е фокусирана в развитието на каналите за доставка и дистрибуция на сградни електронни системи за безопасност, сигурност и автоматизация. Част от интересните му предизвикателства през последните години са изграждането на цялостна национална концепция и партньорска мрежа за предпродажбени и следпродажбени услуги на марките Fiat, Lancia, Аlfa Romeo за Авто Юнион Холдинг. След това се ангажира лично със създаването на авангардната Lifetime Customer Survey концепция на Toyota за Тойота Балканс/Inchcape. През 2012 г. г-н Жиянски поема развитието и управлението на СисТех България с цел създаването на нова концепция за работа с B2B партньори, чрез Total Value Distribution подход. Г-н Жиянски е част от ежедневните процеси на компанията, като постоянните му стремежи са свързани с развитието и успеха на СисТех България, доставчиците и партньорите, чрез професионален пакет услуги персонализирани за интегратори, главни изпълнители, инвеститори, архитекти и проектанти. Любимите (не) шеговити фрази на г-н Жиянски са: „Човек е там, където се остави!“, „Никой не е по-голям от сянката си!“, „Всеки шеф е подчинен на подчинените си!“, „Твоето име е твоята търговска марка!“. От Септември тази година г-н Жиянски ще води лекции в специална нова дисциплина „Бизнес дивелъпмънт“ в един от най-реномираните университети в България.
1. Вие сте един от лидерите на пазара. Кое ви привлече и насочи към строителния бранш?
Ние сме първите, които само за периода Март-Май събрахме в пакет работещи сертифицирани и съществуващи електронни и интериорни хай-тек решения, готови и налични, за инсталиране в сградите с цел превенция, контрол и мониторинг. Строителството е бранша, където новите решения и технологии се вграждат почти веднага, като реакцията на строителния бранш дали една нова технология има бъдеще е почти мигновена.
По-свързани със строителния бранш никога не сме били. Рутинно, проектирането и доставката на слаботокови системи и решения по закон е свързано със строителния бранш. Като един от най-големите вносители в България ежедневно работим и в тази сфера. Строителството и атрактивността на имотите въобще са силно свързани с иновациите и електронните системи, вложени в тях- това директно влияе на цената на квадратен метър.
До март 2020 г. за сигурност и безопасност се говореше по- малко и все повече на преден план изпъкваха комфорт, екологичност, изживяването на момента. Електронните системи за сигурност, безопасност, комфорт от консервативни и „скучни“, вече са дигитални мрежови решения, носещи висока степен на автоматизация и интеграция, както и изкуствен интелект. Вече доставяме с растящ тренд решения за лица с температура, детекция на лица без маска, системи за броене и контрол на посетителите, безконтактен контрол на достъп, чрез лицево разпознаване в жилищни, търговски и офисни обекти.
COVID-19 внезапно обърна представите ни за приоритети, като днес преди всичко работим върху проектирането на решения за опазване на здравето в затворена среда- сигурен и безопасен дом, офис и сграда.
2. В портфолиото на компанията ви има изключително мащабни проекти. Кои са тези, с които се гордеете най-много?
Нека уточним отново, че говорим за интелигентни електронни слаботокови решения и технологии в съвременните сгради. Ние сме тези, които първи внасят на пазара новите технологии, адаптират ги, обучават интегратори, проектират. Проектите, които безспорно ни радват, както и бяха удачно предизвикателство за нас са: Геритидж парк, Флора, БМС. Направихме първата интегрирана и персонализирана система в България с видеодомофони в голяма жилищна сграда, като: всеки може да се свърже с всеки, видеодомофона е и СОТ система, мобилната апликация на всеки потребител се активира, ако го търсят и не е в дома си, внедрихме и функция „виртуален портиер“. В момента работим по няколко проекта за големи жилищни комплекси с още по-интересни интегрирани и практични решения, даваща максимални сигурност, превенция на посетителите, автоматизация на потребителите в ежедневието. Автоматизация, интеграция, полезност, леснота и разумни бюджети са основните параметри, на които залагаме в момента при изготвянето на решения и проектиране на електронни системи в сградите в строеж.
3. Какви са новите предизвикателства пред вас?
Предизвикателство 1: Да работим все по-близо с екипите на инвеститори, строители, главни изпълнители, архитекти и проектанти така, че вложените в конкретният обект електронни технологии да са персонализирани, практични, полезни, ежедневно нужни. Затова за всеки проект заедно се събираме екипи вносител, инвеститор, архитект, проектант, главен изпълнител, подизпълнители с цел ефективна и професионална работа от начало до край. Доказахме, че тази практика работи много добре в последните 3 години.
Предизвикателство 2: Да направим така, че потребителя да може практично да разбере, оцени, да се довери, да ползва и търси следващото ниво на развитие на сградна автоматизация като приоритетите му са подредени точно в реда 1) Сигурност, 2) Безопасност 3) Превенция 4) Комфорт. За да сме точно където трябва като източник на нови технологии, системи и решения в слаботоковите системи вече публикуваме много съдържание, което всеки колега в строителния бранш може да ползва с пояснителна или демонстрационна цел. Знанието е, за да се споделя.
Предизвикателство 3: Добавената стойност да е с дългосрочна полза. Затова целим дългогодишно и работещо партньорство. Няма наш проект за слаботокови системи, който да не е пречупен през всеки аспект на предназначението на сградата и конкретните нужди за конкретната среда, както вътрешна, така и външна. Вече предлагаме и ъпдейт/ъпгрейд на системи и решения, инсталирани преди години, с цел осъвременяване и изравняване на стандарта днес, спрямо датата на въвеждане на сградата в експлоатация.
4. Миналата 2019 година е отбелязан ръст на обема стартирало строителство в страната, а положителните тенденции не спират вече шеста поредна година. Каква е вашата оценка за строително - инвестиционния пазар в страната в момента?
Моето мнение е, че в момента имаме още инерция по един период на наваксване на закъснели проекти. Това се вижда от КСС калкулациите, правени преди години, които днес ни се подават за актуализация. В допълнение, икономиката и индустрията ни вече помъдряват, все по-професионално и инвеститори и строители работят като се развиват по-планирано. В същото време урбанизацията не спира. Определено, насочването на строителството все повече в жилищно и индустриално е оптимистичен показател. Добрата новина е, че строителството на хотели се „охлажда“. В последните години наистина има растяща тенденция на стартирало строителство с впечатляваща стабилност. Ако участниците на един пазар са рутинни и последователни, то и самият пазар е такъв.
5. Вижда ли се нова криза на хоризонта с причина COVID-19 или положението във вашия бранш изглежда по-скоро стабилно?
От опит мога да обобщя, че кризите винаги са резултат от: природно бедствие, стресов инвестиционен скок или голяма и неконтролируема спекулация. Ако няма такива въздействия- няма да има и кризи. Смятам, че в последните години всички участници на пазара се научиха в реална среда как да влагат усилия, средства, време в работещи и по-разнообразни проекти. Не очаквам големи сривове, нито големи колебания. Възможно е строителството да се забави като ръст, но не очаквам резки промени.
Изключение и с характер на природно бедствие е COVID-19 ситуацията, в която се намираме в момента. Аз лично смятам, че “COV-OUT 2020” концепцията ни за екипиране на сгради тип “COVID-PREVENTION READY” веднага трябва да се използва и да се оповести на пазара и потребителите, за да покаже строителния бранш, че в реално време разполага с решения, достатъчно актуални и инвеститорите могат да реализират своите планове въпреки напрегнатата среда.
6. Какви са основните проблеми в строително-инвестиционния процес у нас, с които се сблъсквате в ежедневната си работа?
Обществото днес не разбира и не вижда ясно институциите и бизнеса в синхрон, съобразяващи се и социално загрижени. В последните месеци, като че ли видяхме бизнеса повече загрижен за обществото и най-вече своите служители.
В същото време, обаче, обществото, хайде да го кажем по-конкретно- жителите на градовете и най-вече на кварталите, не виждат цялата картина, нито отговора на въпроса за това „Какво прави общината, другите институции и строителите, за да е по-добра в градската среда и нашият живот?“ Всеки от нас очаква повече места за паркиране, зеленина, удобни улици и булеварди, осветеност, хигиена, ред, място за игра на децата, нови магазини, зони за услуги... и т.н. И тъй като тази информация не е представена с видимост и с главен фокус върху нейната разбираемост, се твърди, че такива инициативи липсват. Плановете за благоустройство, както и бъдещето на града в очите на обикновените хора са мъгляви.
Това, което се случва е, че жителите не разбират за бъдещите ползи от сегашните промени, „не виждат сега“ подобрение и съответно всяка промяна е заплаха и обратнопропорционално на представата за по-спокоен и уреден живот. Проблемът на строително-инвестиционният процес по общини и градове е, че не са представени публично, ясно и достатъчно разбираемо, за да се случи ефекта на категоричното обществено одобрение. Такава е нагласата на хората. Накратко- липсва ПР. Повечето информация идва като новини и е „Къде ще се разкопае?“, „Къде ще се застрои?“ “Къде ще се спре движението?“, “Къде няма да има вода/ток/ парно?“. Съжалявам, че ще го спомена, но има и медии, които разчитат на това да създават напрегнати настроения. Поради липсата на леснодостъпен, ясен и конкретен обществен ПР от страна на институциите, на някои медии им се получава да предизвикват стресов негативен интерес и реакции в обществото.
7. Какъв според вас е пътят за справяне с тези проблеми и как останалите участници в екосистемата (държава, общинска администрация, главни архитекти и др.) могат да помогнат за това?
Държавата и нейните подразделения, както и всеки в екосистемата имат, според мен 4 основни цели: проактивност, инициативност, контрол, коригиращи действия. Проактивността включва ПР и пълна яснота по отношение на въпросите на гражданите „Къде и как платените данъци ще се инвестират от общината, за да живеем по-добре?“. Къде и как ще се застрои и подобри. Ако жителите са наясно, разбират политиките и плановете на общината, то те ще са наясно и по отношение на настоящото и бъдещото застрояване, като няма да реагират с протести, подписки, сезиране на институции по всеки повод, с или без смисъл. Инициативността е инструмент да водиш всички в известна посока отговорно и с ясното съзнание, че това е дългосрочна работа.
Две неща- професионализъм и единомислие при поставяне и постигане на общи цели. Искат или не- във всяка екосистема има участници и те са свързани. Ние живеем свързани с другите. Системата е толкова устойчива, колкото най-слабото нейно звено.
8. В изграждането на бъдещето работят същите принципи, като при строителството на сграда - за успехът е необходим добър проект, качествени съставни части и безупречно изпълнение. Споделете ни своята визия за България на бъдещето. Как искате да виждате страната ни през следващите десетилетия и каква е вашата роля и отговорност в изграждането ??
Динамична, ефективна, професионална, социална, разумна и синхронизирана. Такава я виждам.
9. Във вашия отрасъл може би най-ясно личи, че България трайно се развива на две скорости. От една страна виждаме постоянния ръст на обеми и технологии в най-големите четири града, а от другата стои обезлюдяването и кризата в останалите областни центрове и малки населени места. Как може да се преодолее това неравенство?
Думата е „децентрализация“ на индустрията, бизнеса и ако това се случи, то ще рефлектира на избора на населението. Животът в големия град създава ежеседмичното неудобство от 3 часов времеви период, обособен за придвижване от точка А до точка Б и обратно. Ако живееш и работиш в слабо населено място този времеви промеждутък не е с такъв обем. И ако не се подходи много сериозно и с голям стимул към хората, за да имат интерес да бъдат жители и работници/служители в малък град, тенденцията по напускане на малките населени места не само няма да отслабне, а и ще се засили, като пораженията ще са още по-тежки от днешните.
Факт, инфраструктурата на градовете има определен потенциал, който не може да се умножава в пъти и в един момент качеството на живот ще е спорно по отношение на това къде живееш и работиш - в или извън голям град. Това е голяма тема и изисква наистина големи ангажименти, политики, инвестиции. Това е „извънградска“ икономика.
COVID-19 показа, че да живееш извън града е прекрасно, дори и в моменти на криза. COVID-19 пренастрои индустрията и показа много ясно, че много от нас са живели в заблуда по отношение на сигурността на своите семейства в градска среда.
10. В последните години наблюдаваме изостряне на обществените нагласи спрямо реализирането на инвестиционни проекти в цялата страна. Къде се къса комуникацията между инвеститори и граждани и как може да бъде поправена тя?
Не съм съгласен, че обществото и бизнеса имат конфликти по отношение на инвестиционните интереси. Гражданите искат тих, комфортен, безопасен, релаксиращ жилищен комплекс. Колкото по-стресиран е живота ни, толкова по-голяма ще е нуждата от уредена и спокойна почивка извън работно време.
Инвеститорите искат успешно реализирани проекти в срок и план. Не мисля, че обществото има нещо против, че фирма “X“ ще строи. Вероятно, с течение на годините ще се научим да правим нещата ред по ред- първо: Опази това, което имаш в този град/квартал/зона; второ: подобри го; Трето: развий и разширявай с разумен подход. Това би могло да се направи с общината и главния архитект, инвеститорите и строителите, които ще започват проекти през годината. Веднъж годишно за всяка община, едно събитие, хепънинг, например ще е добре дошло за целта. Време е за създаването на традиции в това отношение. Отвореният формат винаги е работел.
11. На фона на огромния обем ново строителство в страната виждаме и хиляди сгради - жилищни, административни и индустриални сгради, които са наследство от социализма и рано или късно ще трябва да бъдат заменени. Как според вас ще се случи промяната на сградния фонд и възможно ли е в обозримото бъдеще панелните блокове да останат просто спомен?
Ако става въпрос за стари и изоставени/нестопанисвани сгради, категорично съм на мнение, че тук важи максимата „Ако не носи полза - продавай!“. Никой няма полза от безстопанствени и лошо изглеждащи, с течение на времето дори ставащи опасни постройки.
Ако става въпрос за амортизирани, но в експлоатация индустриални сгради, с развитието на икономиката този проблем сам ще се реши. А дали ще станем свидетели на категоризирани като „опасни“ индустриални сгради-това е добър въпрос.
По отношение на административния и жилищния „панелен“ фонд... времето за взимане на решение по темата изтича. Други държави са решили този проблем отдавна и по различни начини, практики има достатъчно. Опасявам се, че както взривно бе строено с „панелки“ между 1960-1980 г., така и трескаво у нас ще се търси национално решение само след 5-10 години. Всеки строителен материал има годност.
Между другото, замяната на градска срещу крайградска/извънградска собственост, инициирана от държавата и общините най-вече, ще е интересен процес, ако се случи. Аз бих заменил панелен апартамент за парцел до/извън града. За съжаление, населението ни застарява и намалява, като този факт ще спомогне донякъде края на „панелната“ епоха заедно с факта, че новата генерация наследници вече търси повече открито пространство и персонализирана домашна атмосфера.
12. От влизането на България в Европейския съюз изминаха 12 години. Каква е вашата оценка за състоянието на страната днес спрямо това през 2007 г.?
Оценявам, че страната ни плати скъпо през годините след 2007-ма. Не бяхме подготвени за тази отговорност и това предизвикателство наречени ЕС. Икономиката на страната трябваше да се съобрази с новите стандарти и изисквания на ЕС, които влязоха в сила на 1.1.2007 г. Този период съвпадна и с началото на кризата през късната 2008 година и този елемент на фалстарт допринесе за още по-сложна бизнес и административна среда. Към момента виждаме първите резултати на вложените усилия да се превърнем в една по-уредена и по-спокойна страна. И е важно да се наблегне много силно към двете основни пера на икономиката, които носят БВП трайно и дългосрочно- развити производство и развити услуги в максимален размер за страната ни.
Да, работещите в чужбина изпращаха пари на своите близки в БГ, търговията беше „на максимум“ като потенциал, но COVID-19 забави местното и световното потребление, не сме далеч от „замръзване“. Туризма вече го изживява и вижда как от това печелят държавите – наши съседки. Видима е невъзможността за изграждане на тротоари поради старателно и често прекалено оградени частни имоти. Видимо е и толкова кичозно на места строителство, реализирано с годините, че се чудя как ще гледаме някои карикатури още дълги години.
13. Демографията е един от водещите проблеми, с които страната ни ще се сблъсква през следващите години, а негативните тенденции вече се усещат. Липсата на квалифицирана работна ръка е особено осезаема в строителния сектор. Какво е решението на този проблем?
Демографският проблем вече е съдбовен знак за нас. В допълнение, изгубихме много млади хора, които напуснаха страната ни, търсейки работа в чужбина в периода 2007-2013г. Отварянето на границите и влизането в ЕС даде повод на много средни и висок клас специалисти да потърсят по-добри шансове извън България. И до днес не мога да си обясня защо България допусна десетките хиляди инвестирани от нашите данъци в образование и професионална квалификация на нашите деца да заработят за чужди икономики.
Да, голям проблем е липсата на кадри на всички нива в строителния бранш, при фирмите, които инсталират слаботокови системи и решения е много трудно. Привличането и изграждането на кадри в строителството трябва да се направи по нов, иновативен и дългосрочен модел.
Опитайте да намерите майстори за ремонт на банята. Проблем, нали! Но проблема няма да се реши от държавата, а от бизнеса, защото той е пряко засегнат от този факт. Така, че бизнеса трябва да заработи проактивно над тази задача веднага. Ако бизнеса не поеме лидерството в решаването на проблема, решение няма да има.
14. Вие сте един от основаващите членове на The Registry - клуб, обединяващ елита на строителното предприемачество у нас. Как създаването на подобна организация може да помогне за реализирането на визионерски идеи за България?
Елита на строителното предприемачество в България сме имена с реална репутация, история, опит, контакти и дългосрочни интереси. Това е голям сектор от нашата икономика, който се е доказал и носи много голям дял в БВП. Всички сме хора с ежедневен достъп до иновативни технологии, решения, подходи и сме достатъчно критични, проверявайки всичко ново. И като професионален елит знаем ясно и точно какви са логическите, административни, пазарни, организационни, бизнес, обществени предизвикателства в детайли и на база собствен опит.
Когато големите се съберат, за да дадат нов тласък на полезни решения, нужни на обществото и бизнес средата, то това е знак. Затова и The Registry започна своята активна работа с идеята за подобряване на всеки аспект, свързан със строителния бранш у нас. „Визията за утре“ на голяма група успешни бизнесмени и професионалисти може да донесе само добро.
