Строителният бранш успя да привлече най-много инвестиции в годините преди кризата, но световните сътресения буквално сринаха активността, а целият бранш в последно време разчита основно на обществените поръчки по линия на различни европейски проекти.
Каква е ситуацията в строителния сектор и какви са перспективите - обсъждаме с Петър Мастиков, анализатор в Националния регистър за ново строителство и реконструкции. От 9 години той работи в сферата на строително-инвестиционния бранш и анализира строителния пазар, участниците в него, тенденциите, както и развитието на проектите в България и региона.
В последните месеци се наблюдава леко оживление на пазара на имоти и повече динамика при търсенето. Брокери на имоти непрекъснато алармират, че има сериозен недостиг на качествено ново строителство на добри цени, което се търси от потенциалните купувачи на имоти. Това търсене, доколкото го има, породи ли според Вас някакво раздвижване и в строителния бранш?
Националният регистър за ново строителство и реконструкции включва всеки обект на етап проект в България и го проследява през етапите строеж и разрешително за ползване. Така участниците и търговците на строително инвестиционния пазар са информирани за процесите в страната. За изминалата 2012 година според данни на BCC.bg в страната се наблюдава значителен спад на сградното строителство спрямо предходната година. Този спад е продиктуван както от макроикономическата среда, така и от последиците на големия строителен бум от периода 2005 – 2008 година, когато нивата на предлагане изпревариха значително търсенето.
Скоро очакваме спадът да спре и обемите на строителството да се нормализират. Получилият се дисбаланс през строителния бум и голямото предлагане доведе до спад на цените и наемите, но равновесието започва да се възстановява. Смятам, че в средносрочна преспектива цените също ще започнат да се повишават.
Какви темпове на растеж на жилищното строителство очаквате и смятате ли, че можем отново да станем свидетели на обемите ново жилищно строителство от годините на бума в сектора?
Темповете на растеж, ако са положителни, няма да са високи, поне при жилищното строителство. Като цяло общият обем на стартирало строителство, отчетен през 2012 г., ще се запази и през следващите 2-3 години, като в София вероятно на година ще стартират жилищни проекти с общ обем между 180 хил. и 250 хил. кв. м РЗП. Не очаквам скоро да има подобен бум във високото строителство, както през периода 2005 – 2008 г. Условията за постигане на подобен ръст на строителството са драстично увеличение на жизнения стандарт и на населението.
Какви тенденции отчитате в жилищното строителство, строителството на административни сгради и на ваканционни имоти?
Според данните на Националния регистър за ново строителство и реконструкции за изминалата 2012 година в област София-град са започнати с 32% по-малко жилищни сгради спрямо предходната 2011 година. В другите големи градове в страната тенденцията е подобна.
Значителен е спадът при стартиралите нови административни сгради през изминалата година. Това е и съвсем очаквано при настоящата пазарна ситуация с големия обем незаети офис площи.
През 2012 г. при започнатите нови ваканционни имоти също се регистрира слаб спад спрямо 2011 година. Но в областите Бургас и Варна общия обем на новостроящите се сгради с апартаменти от типа „втори дом" запазва най-висок дял от общото строителство.
Открояват ли се някакви тенденции по градове и/или региони?
В София продължават да стартират нови търговски площи, но големият дял на търговските сгради се обуславя предимно от големите проекти за молове и експанзията на компании от сферата на търговията с хранителни стоки. Тенденцията за следващите години е да намаляват стартиралите проекти от този сегмент.
Въпреки отчетения лек спад при стартиралите нови промишлени и складови проекти в Пловдив, регионът запазва големия обем на строителство в този сегмент. Тенденцията е в този район да се обособи голяма част от леката промишленост в България.
Също така има и тенденция за увеличаващ се дял от общото строителството в цялата страна на спортните съоръжения, както и на специализираните публични сгради – болници, училища, детски градини и музеи. До голяма степен това се дължи на финансираните от държавата и европейските фондове проекти.
Аналогично, каква е ситуацията при проектирането и открояват ли се градове и/или региони с добри перспективи пред строителството на база на подготвяните инвестиционни проекти?
В София-град продължават да се проектират множество строителни обекти и се очаква столицата да запази лидерската си позиция при стартиращото ново строителство и през настоящата година. В повечето региони в страната се проектират значителен обем спортни центрове – стадиони и зали. През 2013 година много от тях ще преминат в етап на строителство.
След като кризата порази и строителния бранш, бизнесът започна да разчита главно на работа по линия на обществените поръчки, които се финансират основно със средства от европейските фондове. Как подейства тази зависимост на бранша, особено на малките и средни фирми от него?
Както при всяка промяна, всеки участник се опитва да се пригоди към пазарната ситуация. Но имайки предвид големия спад на строителство през последените 5 години, доста голяма част от фирмите се преструктурираха, обединиха или преустановиха дейност.
Искам да уточня, че Националният регистър за ново строителство и реконструкции следи само сградното строителство, или т.н. високо строителство. По-голямата част от европейските фондове са насочени към инфраструктурата. Европейското финансиране изиграва своята положителна роля както за развитието на страната, така и за оцеляването на някои малки и средни фирми, работещи в сферата на строителството или доставящи различни услуги или материали за него. Повечето компании се опитват да се включат в този процес, но все пак обемът на работа е значително по-малък на фона на строителния бум отпреди 5 години.
Влиянието на европейските средства не може да запази обемите на строителна продукция от нивата преди кризата, защото и заедно с тях общите инвестициите в строителство са значително по-ниски от нивата през периода от 2005 до 2008 г.
Европейските средства от друга страна са крайно необходими за развитието на инфраструктурата, която е на доста ниско равнище за държава от Европейския съюз. През последните години се изпълняват доста инфраструктурни проекти и това се отрази положително както на пътностроителния бранш, така и на развитието на определени региони.
Каква очаквате да бъде 2013 г. за строителния бранш?
Ако няма драстичен икономически спад, то очакванията са ни за запазване на обема от предходната 2012 година и може би леко повишение на обема на сградното строителство. В последните няколко месеца се обявиха нови проекти, като по-голямата част вероятно ще започнат реализация през настоящата година. Предимно ще се изграждат жилищни, търговски, производствени площи и спортни обекти.
След като очаквате лек ръст при сградното строителство, какви са очакванията Ви за инфраструктурното? На него се залагаха големи надежди да измъкне бързо строителния сектор от кризата, които поне досега не се оправдаха. Можем ли да очакваме то да се превърне в двигател на строителния сектор у нас през тази и следващите години?
Очаквам, че и при инфраструктурното строителство ще има ръст през следващите три години. Подготвени са или са в процес на подготовка доста проекти за магистрали, скоростни пътища, разширението на метрото, рехабилитация на жп линии, пречиствателни станции, депа за отпадъци, водни цикли, тръбопроводи и други. Почти всички са финансирани по европейските програми. Тяхното изпълнение е от много важно значение за строителния сектор, а и за цялата икономика. От друга страна строителния сектор не е само инфраструктурното строителство. Така че не може да се говори за излизане от кризата само с строителство на инфраструктурни проекти. Те са необходимото, но не и достатъчното условие.
Какво очаквате да бъде влиянието на действията за подобряване на енергийната ефективност върху строителния сектор?
Вече започнаха някой проекти за подобряване на енергийната ефективност, но те са повече в публичния сектор. Тоест обновяват се учреждения, училища, болници и други. Все още е много ниско усвояването при частните сгради. Ако се увеличи жизненият стандарт, то може да се очакват и значително повече изпълнени проекти за енергийната ефективност на жилищни сгради. Това ще се отрази положително и на строителния бранш. Строителните фирми, производителите и търговците на строителни материали ще имат повече възможности за реализацията на техните услуги и продукти.